Човек има различни етапи в живота си. Когато сме малки искаме да пораснем и сами да взимаме „важните“ решения. Има много жени, които тръгват правилния път, но има и такива, които взели „правилно“ и „важно“ решение се озовават във въображаема въртележка и всичко онова, което са имали за нещо нормално и за даденост ……. го няма. В един момент осъзнаваш колко е важно наистина да вземаш „важни“ решения.
Аз съм жена на 33 години. Имах прекрасен живот, в който имах любов, разбирателство, уважение, приятели и много близки. Казвам имах, защото вече ги нямам. В затвора съм от 3 години и всичко, което имах за нормално и за даденост ….. в момента е спомен и мечта.
Чувала съм как всички казват, че за да стигне човек до затвора вина имат родителите и по-конкретно майката. Всъщност те „нормалните“ хора нямат и бегла представа какво е да видиш най-близкото си същество през плексигласовата преграда и не можеш да го докоснеш и целунеш.
Не осъзнават колко е трудно да скриеш сълзите си и с усмивка да кажеш: „Добре съм! Всичко е наред.“
Е, казвам Ви трудно е!
Моята майка е олицетворение на доброто. И не, тя не е виновна за това, че взех „важни“ решения, които се оказаха грешни.
Имах всичко, което едно дете би искало да има, но не бях най-доброто дете. Винаги съм имала мнение различно от това на мама. Въпреки това тя бе до мен давайки ми правилните отговори, но аз с моето твърдоглавие взимах „важните“ решения сама.
На 19 г. се омъжих, на 20 г. родих и от дъщеря станах майка. От тази позиция осъзнах какво съм причинила на мама. Допуснах милион грешки, но тя не се отказа от мен.
Да бъдеш родител е най-отговорното на този свят. Всеки се стреми към кариера, пари, къщи, а всъщност малко хора осъзнават, че да покажеш правилния път е най-трудно. Може би мама е обвинявала себе си за моите грешки, а може би аз ще направя същото, когато моето слънчице допуска своите. Мама направи всичко, но аз тръгнах по друг път, но едно единствено със сигурност успя. Направи ме добър човек. Научи ме да не бъда егоист. Тя ме научи на всичко, но аз не я разбрах. Сега стоейки в килията си бих искала да върна времето назад и да бях взела „важните“ решения с нея. Бих могла да бъда друга – всъщност аз вече съм друга, но безсънните й нощи няма да бъдат върнати.
Най-лошото, което ми се случи бе да видя в очите на майка ми и дъщеря ми разочарованието. Виждайки ме тук те не успяха да го скрият, но след десетина минути видях и най-хубавото нещо, видях надежда и любов. Въпреки всичко тях не изгубих. Напротив. Истината ме направи силна и ми позволи да мечтая. Това е най-силната връзка.
МАЙКА ↔ ДЪЩЕРЯ
Аз имах най-добрата МАЙКА за пример, искрено се надявам, че аз като „лоша“ мама всъщност ще бъда „добрият“ пример. Как не трябва да взимаш „важни“ решения сам. Искренно вярвам в това, че връзката помежду ни ще бъде чиста.
За съжаление жени, като мен не съсипват само своя живот. Ние съсипваме живота на своите близки. Срамът и клеймото „ЗАТВОР“ остават. Срамът от въпроса: – „Как е дъщеря ти“ или – „Как е майка ти“ винаги ще плаши най-близките ни.
В навечерието на 8-ми март БЛАГОДАРЯ на всички МАЙКИ и ДЪЩЕРИ, които са до нас. БЛАГОДАРЯ, че сте неотлъчно до нас и ни давате любов и подкрепа, а тук имаме нужда само от това.
МАЙКА ↔ ДЪЩЕРЯ = Взаимност!!!
С надежда за по-добро утре.
Надежда за наистина „важните“ решения. Решения взети общо. Ако един ден мога да видя в очите на дъщеря ми и майка ми доверие, това ще бъде показател, че след затвора съм взела „важното“ решение и то е било правилно.
Зная, че изпитанията на една затворничка не са важни, но … болката и промяната заради майките и дъщерите ни за нас са важни. Това е моето най-„важно“ решение.
Да бъда по-добра дъщеря и по-стойностна майка.